25.03.2007 г., 2:51

След 2 години...кратка равносметка...

1.1K 0 3
Късно е...
дори сълзите вече нямат смисъл.
Късно е...
да бъдем разделени някой е орисал.
Късно е...
дори на сърцето му омръзна да кърви.
Толкова е късно...
любовта има право само да мълчи!

Близо е...
новият ден, усмихнат напук на мойта самота.
Близо е...
краят, който ме убива с такава лекота.
Близо е...
новото начало, важно и така безмислено.
Толкова е близо,
новият живот, от който вече ми е писнало!

Рано е...
да търся теб в друго нечие сърце.
Рано е...
да насилвам аз усмивка на моето лице.
Рано е...
да се кълна, че съм забравила.
Рано е...
да заличавам стъпките, които съм направила!

Далече е...
надеждата, че пак ще съм щастлива.
Далече е...
началото... тъмна сянка с наслада го обвива.
Далече е...
мойта вяра, че историята ще продължи.
Далече е...
спасението... настигат ме проклетите лъжи!

Минало е... ще забравим!
Разбираемо е... да се мразим!
Истина е... всичко има край!
Болезнено е... но ще преболи, ти знай!
Злобно е... така да се обиждаме!
Жестоко е... на чуждо щастие да завиждаме!
Красиво беше... а сега е толкоз грозно!
Възможно беше... но заради нас сега е НЕВЪЗМОЖНО!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...