След 2 години...кратка равносметка...
Късно е...
дори сълзите вече нямат смисъл.
Късно е...
да бъдем разделени някой е орисал.
Късно е...
дори на сърцето му омръзна да кърви.
Толкова е късно...
любовта има право само да мълчи!
Близо е...
новият ден, усмихнат напук на мойта самота.
Близо е...
краят, който ме убива с такава лекота.
Близо е...
новото начало, важно и така безмислено.
Толкова е близо,
новият живот, от който вече ми е писнало!
Рано е...
да търся теб в друго нечие сърце.
Рано е...
да насилвам аз усмивка на моето лице.
Рано е...
да се кълна, че съм забравила.
Рано е...
да заличавам стъпките, които съм направила!
Далече е...
надеждата, че пак ще съм щастлива.
Далече е...
началото... тъмна сянка с наслада го обвива.
Далече е...
мойта вяра, че историята ще продължи.
Далече е...
спасението... настигат ме проклетите лъжи!
Минало е... ще забравим!
Разбираемо е... да се мразим!
Истина е... всичко има край!
Болезнено е... но ще преболи, ти знай!
Злобно е... така да се обиждаме!
Жестоко е... на чуждо щастие да завиждаме!
Красиво беше... а сега е толкоз грозно!
Възможно беше... но заради нас сега е НЕВЪЗМОЖНО!
дори сълзите вече нямат смисъл.
Късно е...
да бъдем разделени някой е орисал.
Късно е...
дори на сърцето му омръзна да кърви.
Толкова е късно...
любовта има право само да мълчи!
Близо е...
новият ден, усмихнат напук на мойта самота.
Близо е...
краят, който ме убива с такава лекота.
Близо е...
новото начало, важно и така безмислено.
Толкова е близо,
новият живот, от който вече ми е писнало!
Рано е...
да търся теб в друго нечие сърце.
Рано е...
да насилвам аз усмивка на моето лице.
Рано е...
да се кълна, че съм забравила.
Рано е...
да заличавам стъпките, които съм направила!
Далече е...
надеждата, че пак ще съм щастлива.
Далече е...
началото... тъмна сянка с наслада го обвива.
Далече е...
мойта вяра, че историята ще продължи.
Далече е...
спасението... настигат ме проклетите лъжи!
Минало е... ще забравим!
Разбираемо е... да се мразим!
Истина е... всичко има край!
Болезнено е... но ще преболи, ти знай!
Злобно е... така да се обиждаме!
Жестоко е... на чуждо щастие да завиждаме!
Красиво беше... а сега е толкоз грозно!
Възможно беше... но заради нас сега е НЕВЪЗМОЖНО!
© Ава All rights reserved.
