След 25…
След 25…
Вечеряме мълчание…
На масата
са подредени педантично
омраза, страх.
Обида.
Боде очите отчаянието…
А мислите
присядат - сухи залци.
И няма изход…
По-точно -
обезсмислен е.
Боже, защо
годините
се умориха да ни гонят?
Изтъркани,
клишетата
затриха
слънчевото в спомените.
Трескаво
пресмяташ своя шанс.
Сервирам
опит за промяна,
но…
Вечеряме спокойно-трезви
изстуденото
мълчание….
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Хаджидимитрова Всички права запазени
