Paur (Симеон Дончев)
336 2670
9.06.2007 г., 20:46 ч.

След Бангей 

  Поезия
870 0 6


След Бангей

Замина си последната ми радост...

Замина си и Песента остави
(изпята пред момчета непознати).
Китарата... и Табор... Не забрави,
да бръкне надълбоко във сърцата.

Прегръдка мъжка и сълзите (скрити)...
Разстроен срещам погледа подобен.
И само който знае ни съдбите,
да разбере Сълзите е способен.

Не е трагедия, но си е чиста Проза,
Душата сродна да потъне в мрака.
И псувам си наум. Тормоз е,
да знам, че скоро, хубаво Не чакам...

Замина си последната ми радост.
Остана само сивото безнебие...
И дъжд, и влага. Няма даже Гларус,
да проглуши това проклето ежедневие.

30 октомври 2001. Каримун

© Симеон Дончев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??