След Бангей
След Бангей
Замина си последната ми радост...
Замина си и Песента остави
(изпята пред момчета непознати).
Китарата... и Табор... Не забрави,
да бръкне надълбоко във сърцата.
Прегръдка мъжка и сълзите (скрити)...
Разстроен срещам погледа подобен.
И само който знае ни съдбите,
да разбере Сълзите е способен.
Не е трагедия, но си е чиста Проза,
Душата сродна да потъне в мрака.
И псувам си наум. Тормоз е,
да знам, че скоро, хубаво Не чакам...
Замина си последната ми радост.
Остана само сивото безнебие...
И дъжд, и влага. Няма даже Гларус,
да проглуши това проклето ежедневие.
30 октомври 2001. Каримун
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
