Paur (Симеон Дончев) Paur (Симеон Дончев)
5 336
Jun 9, 2007, 8:46 PM

След Бангей

  Poetry
1.1K 0 6


След Бангей

Замина си последната ми радост...

Замина си и Песента остави
(изпята пред момчета непознати).
Китарата... и Табор... Не забрави,
да бръкне надълбоко във сърцата.

Прегръдка мъжка и сълзите (скрити)...
Разстроен срещам погледа подобен.
И само който знае ни съдбите,
да разбере Сълзите е способен.

Не е трагедия, но си е чиста Проза,
Душата сродна да потъне в мрака.
И псувам си наум. Тормоз е,
да знам, че скоро, хубаво Не чакам...

Замина си последната ми радост.
Остана само сивото безнебие...
И дъжд, и влага. Няма даже Гларус,
да проглуши това проклето ежедневие.

30 октомври 2001. Каримун

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0