8.03.2023 г., 12:28  

След боя

1.2K 4 15

Не знам… дали си търсеше белята,

но Гошко във неделя се прибра

с две счупени стъкла - на очилата

и син оток на дясната брада!

 

Във битка с две нахакани момчета,

той, Кака Мими беше защитил!

Отнесъл беше - чет’ри-пет крошета

на първи тази пролет през април.

 

Разказа всичко мигом на баща си,

изправен и с наведена глава.

Готов бе да посрещне - участта си

за счупените, скъпи очила.

 

Но татко му  -  усмихнато му каза:

 - Гошко, ти си истински герой!

На Кака Мими… ти си се доказал,

за нея ти си влязъл даже в бой!

 

Оттук нататък, тя... ще бъде твоя

приятелка във всякакви беди!

С усмивка, ще си спомняте за боя!

Ще сбъдва с тебе твоите мечти!

 

Приятелствата трябва да се пазят!

Без тях животът никак не е лек -

Това запомни, Гошко… от баща си,

и с Кака Мими, стана нов човек!

 

Тя почна всеки ден да му помага

по смятане на дробните числа.

И Гошко спря - по алгебра да бяга,

отличник стана първи на класа!

 

 

Юри

Йовев

Март

2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

  • Иржи, напечелил съм се вече, не се притеснявай. Трябва да издам и за Гошко и Мими някоя книжка. 😊🍀
  • Така е, приятел в нужда се познава!...А дали накрая ти няма и да омъжиш кака Мими за Гошко?!...Дано имаш достатъчно гласове, Юри, защото...моите изгърмях, за съжаление! А който оценява, да знае- много съм "за" твоя успех!!
  • Благодаря за подкрепата, Кремена! 😊🍀
  • Успех, Юри!
  • Мария, Таня, Гошко😊, Ели, Доче, Анна, благодаря ви момичета и момчета! 💕🍀👍😊
    Анна, отдавна го видях, но не смея да го пипна, щото… 😀😀😀

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...