След бурята
След бурята
градът е променен.
Оглеждам се в локвите с влажен дъх.
Небето свъсено
наднича зад гърба ми.
На лабиринт заприличва тротоарът
след дъжд.
Лабиринт от спукани балони.
Тече край него мътният поток
на стара кал
и градска суета,
разплискван от прииждащи
автомобили.
Стоя далеч
от хищните им светлини
и вдишвам
прозрачното вълшебство на началото.
Градът е призрачно красив.
Пречистен.
Мълчалив.
Градът е променен,
но жив.
След бурята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвеке Шарено Всички права запазени
