След бурята
градът е променен.
Оглеждам се в локвите с влажен дъх.
Небето свъсено
наднича зад гърба ми.
На лабиринт заприличва тротоарът
след дъжд.
Лабиринт от спукани балони.
Тече край него мътният поток
на стара кал
и градска суета,
разплискван от прииждащи
автомобили.
Стоя далеч
от хищните им светлини
и вдишвам
прозрачното вълшебство на началото.
Градът е призрачно красив.
Пречистен.
Мълчалив.
Градът е променен,
но жив.
След бурята.
© Цвеке Шарено All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
