След бурята
В бурите дъждовни, Той опазва,
власинките на маковите дръжки.
Шишарковата семчица разказва
как борът зеленее в студ по мъжки.
Търкулва се роса по лист измачкан,
прозира сок от вишнева тръпчивост.
Избягва болката в бърза крачка,
дъхът нагарчест в нея не попива.
Очите ѝ са вечно приютени
в топлия заслон на младо лято.
Във ягодова сладост замразени
разтапят се през полета на ято.
След всички дъждове и бури
ще блесне звук от синя песен.
Ако цвета ѝ мисълта отвори
безстрашно ще пристъпиш в Пътя тесен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
