След четвъртата атака
След четвъртата атака
... на воùните от лейбгвардейския егерски полк,
от който само половината са останали живи
след четвъртата атака на редутите при Телиш.
С барабан и фанфари, те тръгват под строй.
Офицери, строени в редици.
Те не са на парад. Просто влизат във бой.
И по чест. И по устав - войници.
Лейбгвардейският егерски полк се топи,
а редута е все непокътнат.
Четири пъти в атака. Олово свисти.
И земята, покрита е с мъртви.
Тя, подгизнала в кръв, сякаш плаче за тях.
С пелена от мъгла ги завива.
За убитите в бой няма смърт. Нито грях.
Те остават завинаги живи.
След победата - слава! И почест! И чест!
И редутът заспива безшумно.
Но в земята телишка се срещат и днес
побелели от мъка куршуми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
