След деветата вълна
Попитах те: „А след деветата вълна
какво остава от вълнолома, от брега?”
Скали, които там вятърът докосва,
рифове, морето, що с плясък омагьосва.
След твоите ръце какво ми остава -
прекрасна, и страстна, но и дивна жарава.
На щастието - в гребена на вълната
те носи, превзема мелодия в стакато.
И при прилива на вечни нежни звуци,
прииждат като буйни пролетни капчуци -
сълзи, по блясъка си перлен и по сила
равни са на любов неземна, извисила
снага на Феникс подобна след пожари.
Да, а тя е мощна и двама не пожали.
Създаде пламък, лумнал от копнеж и зов.
Не умира и е нежна - моята любов!
07.03.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
