12.10.2011 г., 12:32

След думите

1.2K 0 6

СЛЕД ДУМИТЕ

 

Тъжно ще ми е за всички вас.

Както за планетата Земя!... –

Щом решат от звездния Парнас –

с друга тихо ще я заменя!...

 

Някой ще запали крехка свещ,

друг с досада фас ще догори...

Книги, вещи – след духа горещ

ще живеят като в Сент Мари...

 

Аз не мога друго да ви дам –

Нотр Дам бил даже разрушен,

но – като един забравен храм –

пак ме посетете някой ден...

 

... Думи, думи!... Може би и те

ще прекъснат земния престой –

както поотраснало дете

безвъзвратно следва пътя свой...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • отдавна не бях срещала произведение с такива богати комуникативни възможности
  • Посетих те, но след думите ми стана тъжно...
    А ти не забрявяй да ни навестяваш!
  • Носталгия по мисленото и измисленото, по написаното и изреченото, по билото и това, което не се е сбъднало... Времето е параметър с една координата и това ни прави носталгични... Философът в теб е човекът когото познавам от години... Но така е, мисълта идва с допира до нещата, които сме преминали в древните си носталгии...
  • Поздрави, Ванилин!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...