След дъжда
… Ех, ако знаеше, на коленете ти
как ми се иска да сложа глава…
Heartfel
Този роман ти така не дописа.
Скита навън сред порои дъжда.
Помня, когато в прозорците плисна,
помня, когато донесе студа.
Днес си се втурнал към мене да тичаш.
Пътят постлан е отдавна с мъгли.
Само далечното ехо "обичам",
свито на топчица, малко боли.
Ти си измисли онази мелодия,
тъжно изсвирена от саксофон.
После я пусна, в сърцето забоде я.
Почна да бие то с нейния тон.
Ето я гарата. Пълна е с пътници.
Писва в далекото някъде влак.
А из купетата – спомени. Смътни са.
Никой не слиза на гарата пак.
В петък денят е така невъзможен.
Писал си в тъмното на чернова.
На коленете ми как да положиш
кротко, от път уморена глава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
