Защо сега, след толкова години | ||
отново съм на кръстопът? | ||
И в пъклен огън цялата горя, | ||
а от спокойствието - ни следа. | ||
Защо сега и думите са водопад, | ||
намерил силата и свободата? | ||
Отприщен, мощен и богат, | ||
по пътя си ненужното залива. | ||
Защо сега без думи разговарям | ||
с човека на отсрещната страна? | ||
От успоредни прави - ни следа, | ||
един след друг аз кръгове затварям. | ||
Защо сега аритмия получих | ||
и знаех, лекарят си ти? | ||
Защо сега?... Сега сме аз и ти! | ||
И времето най-ценното богатство. | ||
И ти отново си от плът и кръв. | ||
И аз отново от любов горя. | ||
Вземи ме! Тъй греховна съм сега! | ||
Не искам утре! Няма вчера! | ||
Сега! | ||
Единствено сега! |
© Мариана Вълкова Всички права запазени