10.11.2009 г., 0:12 ч.

След години 

  Поезия » Друга
503 0 4

Защо сега, след толкова години
отново съм на кръстопът?  
И в пъклен огън цялата горя,
а от спокойствието - ни следа.
Защо сега и думите са водопад,
намерил силата и свободата?
Отприщен, мощен и богат,  
по пътя си ненужното залива.
Защо сега без думи разговарям
с човека на отсрещната страна?
От успоредни прави - ни следа,
един след друг аз кръгове затварям.
Защо сега аритмия получих
и знаех, лекарят си ти?  
Защо сега?... Сега сме аз и ти!
И времето най-ценното богатство.
И ти отново си от плът и кръв.
И аз отново от любов горя.
Вземи ме! Тъй греховна съм сега!
Не искам утре! Няма вчера!
  Сега!  
  Единствено сега!

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??