10 nov 2009, 0:12

След години 

  Poesía » Otra
536 0 4

Защо сега, след толкова години
отново съм на кръстопът?  
И в пъклен огън цялата горя,
а от спокойствието - ни следа.
Защо сега и думите са водопад,
намерил силата и свободата?
Отприщен, мощен и богат,  
по пътя си ненужното залива.
Защо сега без думи разговарям
с човека на отсрещната страна?
От успоредни прави - ни следа,
един след друг аз кръгове затварям.
Защо сега аритмия получих
и знаех, лекарят си ти?  
Защо сега?... Сега сме аз и ти!
И времето най-ценното богатство.
И ти отново си от плът и кръв.
И аз отново от любов горя.
Вземи ме! Тъй греховна съм сега!
Не искам утре! Няма вчера!
  Сега!  
  Единствено сега!

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??