След години
| Защо сега, след толкова години | ||
| отново съм на кръстопът? | ||
| И в пъклен огън цялата горя, | ||
| а от спокойствието - ни следа. | ||
| Защо сега и думите са водопад, | ||
| намерил силата и свободата? | ||
| Отприщен, мощен и богат, | ||
| по пътя си ненужното залива. | ||
| Защо сега без думи разговарям | ||
| с човека на отсрещната страна? | ||
| От успоредни прави - ни следа, | ||
| един след друг аз кръгове затварям. | ||
| Защо сега аритмия получих | ||
| и знаех, лекарят си ти? | ||
| Защо сега?... Сега сме аз и ти! | ||
| И времето най-ценното богатство. | ||
| И ти отново си от плът и кръв. | ||
| И аз отново от любов горя. | ||
| Вземи ме! Тъй греховна съм сега! | ||
| Не искам утре! Няма вчера! | ||
| Сега! | ||
| Единствено сега! | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
