10 нояб. 2009 г., 00:12

След години

666 0 4

Защо сега, след толкова години
отново съм на кръстопът?  
И в пъклен огън цялата горя,
а от спокойствието - ни следа.
Защо сега и думите са водопад,
намерил силата и свободата?
Отприщен, мощен и богат,  
по пътя си ненужното залива.
Защо сега без думи разговарям
с човека на отсрещната страна?
От успоредни прави - ни следа,
един след друг аз кръгове затварям.
Защо сега аритмия получих
и знаех, лекарят си ти?  
Защо сега?... Сега сме аз и ти!
И времето най-ценното богатство.
И ти отново си от плът и кръв.
И аз отново от любов горя.
Вземи ме! Тъй греховна съм сега!
Не искам утре! Няма вчера!
  Сега!  
  Единствено сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...