След Голгота
на моята Муза
Утеши ме,утеши ме със любов!
И стопли душата ми, тъй грешна...
С билкови лъчи от слънчев зов
превържи болките ми човешки.
Раните ми-светъл звезден плам!
Нали обичта ти в душата ми грее?
Чувствата живеят в слънчев храм,
там херувими нежни псалми пеят...
И пред Вехтият сребърен олтар
на Вечната любов:ще се венчаем.
Дори Господ-Бог учуден ще узнае!
Макар,привидно,да е вече стар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
