на моята Муза
Утеши ме,утеши ме със любов!
И стопли душата ми, тъй грешна...
С билкови лъчи от слънчев зов
превържи болките ми човешки.
Раните ми-светъл звезден плам!
Нали обичта ти в душата ми грее?
Чувствата живеят в слънчев храм,
там херувими нежни псалми пеят...
И пред Вехтият сребърен олтар
на Вечната любов:ще се венчаем.
Дори Господ-Бог учуден ще узнае!
Макар,привидно,да е вече стар.
© Стойчо Станев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
