След гроздобера...
------
Обичам да гледам ръцете ти - с пъргави пръсти
рониш зърната умело и с много любов!
Прибираш ги в избата тъмна. И с вяра се кръстиш,
щом чуеш в нощта на лозата последния зов!
Свърши беритбата в лозето. Лепкаво-вкусни
тежки гроздове се радват на мъжки ръце.
Пълни със страст са зърната над твоите устни,
не станал на вино, сокът по тебе тече...
Аз дълго отпивам, полепва ме гъстата захар!
Надпреварвам се лудо със жадни пчели.
В прегръдка се сливат тела, а завивка от вятър
мята нощта и светват зърна и звезди...
Моя е битката! Пчелите смекчиха жилата
с уморени криле, пияни от винен разкош!
Отстъпиха място за наш'та любов в тишината,
скрита в лозата...
до корена...
в звездната нощ...
-------
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
