След хиляди безвремия...
Светът е полудял от необичане.
От мрачни страхове и от съмнения.
Душата си и тялото, събличах ги
и нямам грехове за изкупление...
Животът е кармично пътешествие.
И свършва. Като смърт, но е прераждане.
Притрябвал ми е. Всякога нечестен.
Прокудил ме, че сякаш съм прокажен.
Светът от векове се помрачава.
Незнайно е за вас. За мен – логично.
Убихте любовта си със забравяне.
А тя, щом нищо нямате, е всичко.
И някога, след хиляди безвремия,
навярно с тебе пак ще се разголим.
Ще бъдеш Ти последно изречение
в един некрологичен стих за помен...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубав стих...
-
"Убихте любовта си със забравяне.
А тя, щом нищо нямате, е всичко. " Да, вярно е всичко... макар и понякога употребена, за да се изтъргуват чувствата.. тя може да даде и да вземе всичко. Прекрасен стих, Дани. Казал си много неща. Поздравления! -
Дани!
-
Много хубаво!
-
Дани, Дани...
-
Аз пък си мисля, че светът е полудял от обичане. Навлича го като връхна дреха, за да се стопли, но май често забравя да даде своята на другия
По-важно е, че ти не търсиш това, което си дал, а вярваш в "навярно-то". Това е...Не знам думите.
Още една обърканост. Не ми обръщай внимание -
Понякога любовта е всичко! А ние какво?! На цялото ни нямане я забравяме и тя, обидена си отива...Къде ли?! Поздравления, Дани!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
От мрачни страхове и от съмнения."
Уви, така си е...Поздравления, Дани.