След хиляди безвремия...
Светът е полудял от необичане.
От мрачни страхове и от съмнения.
Душата си и тялото, събличах ги
и нямам грехове за изкупление...
Животът е кармично пътешествие.
И свършва. Като смърт, но е прераждане.
Притрябвал ми е. Всякога нечестен.
Прокудил ме, че сякаш съм прокажен.
Светът от векове се помрачава.
Незнайно е за вас. За мен – логично.
Убихте любовта си със забравяне.
А тя, щом нищо нямате, е всичко.
И някога, след хиляди безвремия,
навярно с тебе пак ще се разголим.
Ще бъдеш Ти последно изречение
в един некрологичен стих за помен...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
