poisonivi81 (Просто Някой)
104 89
21.12.2017 г., 0:04 ч.

След края 

  Поезия » Любовна
705 1 3

Стоя самичка на брега...

Минават изгреви, минават зими.

А хоризонта, все така

Е твърде идеално равен.

И нито капка в повече – лазурно синьо.

 

Бушувала е страст, но вече мъртва е!

Морето ще си присвои надеждите последни.

Робувала съм дълго на привички 

ежедневни,

Но няма нищо смислено в смисъла

на пустото смирение.

Но няма нищо оцеляло,

което бива хвърлено на пясъка... в безвремие.

 

 

Предплата за единствен миг на увлечение...

След края:

Омраза и разобличение...

© Просто Някой Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??