След края
Стоя самичка на брега...
Минават изгреви, минават зими.
А хоризонта, все така
Е твърде идеално равен.
И нито капка в повече – лазурно синьо.
Бушувала е страст, но вече мъртва е!
Морето ще си присвои надеждите последни.
Робувала съм дълго на привички
ежедневни,
Но няма нищо смислено в смисъла
на пустото смирение.
Но няма нищо оцеляло,
което бива хвърлено на пясъка... в безвремие.
Предплата за единствен миг на увлечение...
След края:
Омраза и разобличение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Просто Някой Всички права запазени
