poisonivi81 (Просто Някой)
102 83
Dec 21, 2017, 12:04 AM

След края 

  Poetry » Love
862 1 3

Стоя самичка на брега...

Минават изгреви, минават зими.

А хоризонта, все така

Е твърде идеално равен.

И нито капка в повече – лазурно синьо.

 

Бушувала е страст, но вече мъртва е!

Морето ще си присвои надеждите последни.

Робувала съм дълго на привички 

ежедневни,

Но няма нищо смислено в смисъла

на пустото смирение.

Но няма нищо оцеляло,

което бива хвърлено на пясъка... в безвремие.

 

 

Предплата за единствен миг на увлечение...

След края:

Омраза и разобличение...

© Просто Някой All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??