poisonivi81 (Просто Някой) poisonivi81 (Просто Някой)
4 105
Dec 21, 2017, 12:04 AM

След края

  Poetry » Love
1.2K 1 3

Стоя самичка на брега...

Минават изгреви, минават зими.

А хоризонта, все така

Е твърде идеално равен.

И нито капка в повече – лазурно синьо.

 

Бушувала е страст, но вече мъртва е!

Морето ще си присвои надеждите последни.

Робувала съм дълго на привички 

ежедневни,

Но няма нищо смислено в смисъла

на пустото смирение.

Но няма нищо оцеляло,

което бива хвърлено на пясъка... в безвремие.

 

 

Предплата за единствен миг на увлечение...

След края:

Омраза и разобличение...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Просто Някой All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0