poisonivi81 (Просто Някой)
102 83
21 дек. 2017 г., 00:04

След края 

  Поэзия » Любовная
861 1 3

Стоя самичка на брега...

Минават изгреви, минават зими.

А хоризонта, все така

Е твърде идеално равен.

И нито капка в повече – лазурно синьо.

 

Бушувала е страст, но вече мъртва е!

Морето ще си присвои надеждите последни.

Робувала съм дълго на привички 

ежедневни,

Но няма нищо смислено в смисъла

на пустото смирение.

Но няма нищо оцеляло,

което бива хвърлено на пясъка... в безвремие.

 

 

Предплата за единствен миг на увлечение...

След края:

Омраза и разобличение...

© Просто Някой Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??