След края
Стоя самичка на брега...
Минават изгреви, минават зими.
А хоризонта, все така
Е твърде идеално равен.
И нито капка в повече – лазурно синьо.
Бушувала е страст, но вече мъртва е!
Морето ще си присвои надеждите последни.
Робувала съм дълго на привички
ежедневни,
Но няма нищо смислено в смисъла
на пустото смирение.
Но няма нищо оцеляло,
което бива хвърлено на пясъка... в безвремие.
Предплата за единствен миг на увлечение...
След края:
Омраза и разобличение...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Просто Някой Все права защищены
