След края

21 dic 2017, 0:04

Poesía » De amor

708 1 3

Стоя самичка на брега...

Минават изгреви, минават зими.

А хоризонта, все така

Е твърде идеално равен.

И нито капка в повече – лазурно синьо.

Бушувала е страст, но вече мъртва е!

Морето ще си присвои надеждите последни.

Робувала съм дълго на привички

ежедневни,

Но няма нищо смислено в смисъла

на пустото смирение.

Но няма нищо оцеляло,

което бива хвърлено на пясъка... в безвремие.

Предплата за единствен миг на увлечение...

След края:

Омраза и разобличение...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Петър1 (Петър Димитров)

2018-04-21T02:08:35+03:00

Естествено, Бургас
Mimoza20 (Мария Николова)

2017-12-22T08:30:53+02:00

Откровено и ясно и мъдро и кратко! Харесах!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-21T07:45:12+02:00

След края идва ново начало.
Нови надежди и цели кълнят.
Идва бъдеще, облечено в бяло
и мечти, които летят!
Поздрав!