… след края на всички земни кълбета…
… след края на всички земни кълбета…
И те обичам до смърт.
Ти мен – жестоко.
Сам орисваш последните думи.
И ги нижеш. Ей там… На високото.
На сърцата ни – опнати струни.
И се губим сред тях. Хаотично.
Цял рояк от пчели. И тичинки.
Всяка трета на ревност прилича.
Шип до шип се забиват. Глогинки.
Но е обич. Последна. Боляща.
Извървяла е земни кълбета.
Не, не пише принцесата – спящата.
И не мисля това. То сърцето.
Сам-само се убожда с вретено.
И надежда плете от коприва.
Обич моя, треперя… Студено е.
Но с мечта те завих. Да си жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
