2.12.2012 г., 22:39

След любовта

827 0 2

 

 

Сън, недоразказан след 12, 

защото не искам да се сбъдне.

Спомен приказен, 

който от мене ще си тръгне.

Думи, произлезли 

от влюбеното ми сърце.

Жестока истина,

удряща се в моето лице.

Истина или някаква 

илюзия неземна.

Лъжа след любовта, 

а толкова е ценна.

Искреност от тебе

така и не видях.

Мечти, вятърът или 

аз ги разпилях?

Градих ги на части и 

строях дворец прекрасен.

А ти с лъжи го разруши 

и сега е толкова ужасен.

Аз ли? Някъде там съм. 

В нищото.

С любов те изтривам 

и загърбвам излишното.

Любов ли казах? Няма я. 

Като че ли изпари се.

Ти ли? Някъде отиде.

Замина си, но, моля те, върни се!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...