2.12.2012 г., 22:39

След любовта

817 0 2

 

 

Сън, недоразказан след 12, 

защото не искам да се сбъдне.

Спомен приказен, 

който от мене ще си тръгне.

Думи, произлезли 

от влюбеното ми сърце.

Жестока истина,

удряща се в моето лице.

Истина или някаква 

илюзия неземна.

Лъжа след любовта, 

а толкова е ценна.

Искреност от тебе

така и не видях.

Мечти, вятърът или 

аз ги разпилях?

Градих ги на части и 

строях дворец прекрасен.

А ти с лъжи го разруши 

и сега е толкова ужасен.

Аз ли? Някъде там съм. 

В нищото.

С любов те изтривам 

и загърбвам излишното.

Любов ли казах? Няма я. 

Като че ли изпари се.

Ти ли? Някъде отиде.

Замина си, но, моля те, върни се!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...