След любовта
Сън, недоразказан след 12,
защото не искам да се сбъдне.
Спомен приказен,
който от мене ще си тръгне.
Думи, произлезли
от влюбеното ми сърце.
Жестока истина,
удряща се в моето лице.
Истина или някаква
илюзия неземна.
Лъжа след любовта,
а толкова е ценна.
Искреност от тебе
така и не видях.
Мечти, вятърът или
аз ги разпилях?
Градих ги на части и
строях дворец прекрасен.
А ти с лъжи го разруши
и сега е толкова ужасен.
Аз ли? Някъде там съм.
В нищото.
С любов те изтривам
и загърбвам излишното.
Любов ли казах? Няма я.
Като че ли изпари се.
Ти ли? Някъде отиде.
Замина си, но, моля те, върни се!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени