След любовта
Сън, недоразказан след 12,
защото не искам да се сбъдне.
Спомен приказен,
който от мене ще си тръгне.
Думи, произлезли
от влюбеното ми сърце.
Жестока истина,
удряща се в моето лице.
Истина или някаква
илюзия неземна.
Лъжа след любовта,
а толкова е ценна.
Искреност от тебе
така и не видях.
Мечти, вятърът или
аз ги разпилях?
Градих ги на части и
строях дворец прекрасен.
А ти с лъжи го разруши
и сега е толкова ужасен.
Аз ли? Някъде там съм.
В нищото.
С любов те изтривам
и загърбвам излишното.
Любов ли казах? Няма я.
Като че ли изпари се.
Ти ли? Някъде отиде.
Замина си, но, моля те, върни се!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
