След любовта
Изоставям и тази любов .
Отпътувам.
През девет земи
чак в десета.
Чувствата
нека останат
в своята тайнствена секта.
След дълга амнезия
ти ще си спомниш,
че имаше
някой,
който очакваше
утрото
на твоето сбъдване...
Пръска се словото
в мъртъв шрапнел.
Косъмът на близостта
се прекъсва -
лазурът е син.
Синя е
всяка омраза
в отлетелия миг -
безмилостен
мъничък
свредел...
Любовта
помръкна
угасна
издъхна
ужасна
увяхна
изсъхна...
Остана
нейният
плевел.
О
б
и
ч
а
й
м
е
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
