Jan 20, 2015, 9:06 PM  

След любовта

  Poetry » Love
1.1K 3 1

 

 

Изоставям и тази любов .
Отпътувам.
През девет земи
чак в десета.
Чувствата
нека останат
в своята тайнствена секта.
След дълга амнезия
ти ще си спомниш,
че имаше
някой,
който очакваше

утрото

на твоето сбъдване...
Пръска се словото
в мъртъв шрапнел.
Косъмът на близостта
се прекъсва -
лазурът е  син.
Синя е
всяка омраза
в отлетелия миг  -
безмилостен
мъничък
свредел...
Любовта
помръкна
угасна
издъхна
ужасна
увяхна
изсъхна...
Остана
нейният
плевел.
             О
                б
                   и
                      ч
                         а
                            й
           
                                  м
                                      е

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечно благодаря на всички коментирали и оценили този мой скромен текст!

    Желая ви зраве и творчески успехи!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...