danisab (Ниела Вон)
214 312
26.11.2008 г., 13:34 ч.

След мен и теб... 

  Поезия » Любовна
661 0 3

Очите ми - с опънати платна,

пътуват всесезонно, окъснели

за мили сбирки с нашите деца,

за двама ни в прегръдка зажаднели.

 

Ръцете ми - Язоновски гребла,

от търсене на обич са ръждясали,

от злато, мислех, че е любовта.

( Kъде са снимките прашасали?)

 

Краката ми - неравно загрубели,

изправяли са не една пътека.

И стъпките, след гладен ритъм спрели,

очаквайки закуска лека...

 

Душата ми на майка и съпруга

нащърбена е без анастезия.

Намерената твоя друга

не я заробвай, а спаси я.

 

Децата ни оттука ще ни свързват.

Сърцето ми с амнезия отлита.

И утре, като твоето обвържеш,

не го пускай да се скита.

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??