След мен и теб...
Очите ми - с опънати платна,
пътуват всесезонно, окъснели
за мили сбирки с нашите деца,
за двама ни в прегръдка зажаднели.
Ръцете ми - Язоновски гребла,
от търсене на обич са ръждясали,
от злато, мислех, че е любовта.
( Kъде са снимките прашасали?)
Краката ми - неравно загрубели,
изправяли са не една пътека.
И стъпките, след гладен ритъм спрели,
очаквайки закуска лека...
Душата ми на майка и съпруга
нащърбена е без анастезия.
Намерената твоя друга
не я заробвай, а спаси я.
Децата ни оттука ще ни свързват.
Сърцето ми с амнезия отлита.
И утре, като твоето обвържеш,
не го пускай да се скита.
© Ниела Вон All rights reserved.
