13.12.2011 г., 21:32

След младостта

819 0 4

 

 

След младостта

 

 

Кога си тръгна, младост? Не усетих

как в живите ми весели очи

пося тъга и хиляди несрети,

застави ти смехът им да мълчи?

 

Къде оставих дните, във които

от любовта гребях със пълни шепи?

Не спомням за целувките ни скрити,

самотни днес са устните ми бледи…

 

Къде отиваш, младост? При децата?

Върви, те чакат с трепет да пораснат.

Ти подари им щастие в сърцата,

за да те помнят като мен – все тьй прекрасна…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...