След младостта
След младостта
Кога си тръгна, младост? Не усетих
как в живите ми весели очи
пося тъга и хиляди несрети,
застави ти смехът им да мълчи?
Къде оставих дните, във които
от любовта гребях със пълни шепи?
Не спомням за целувките ни скрити,
самотни днес са устните ми бледи…
Къде отиваш, младост? При децата?
Върви, те чакат с трепет да пораснат.
Ти подари им щастие в сърцата,
за да те помнят като мен – все тьй прекрасна…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
