След младостта
Кога си тръгна, младост? Не усетих
как в живите ми весели очи
пося тъга и хиляди несрети,
застави ти смехът им да мълчи?
Къде оставих дните, във които
от любовта гребях със пълни шепи?
Не спомням за целувките ни скрити,
самотни днес са устните ми бледи…
Къде отиваш, младост? При децата?
Върви, те чакат с трепет да пораснат.
Ти подари им щастие в сърцата,
за да те помнят като мен – все тьй прекрасна…
© Яна All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
