13 dic 2011, 21:32

След младостта 

  Poesía » Filosófica
679 0 4

 

 

След младостта

 

 

Кога си тръгна, младост? Не усетих

как в живите ми весели очи

пося тъга и хиляди несрети,

застави ти смехът им да мълчи?

 

Къде оставих дните, във които

от любовта гребях със пълни шепи?

Не спомням за целувките ни скрити,

самотни днес са устните ми бледи…

 

Къде отиваш, младост? При децата?

Върви, те чакат с трепет да пораснат.

Ти подари им щастие в сърцата,

за да те помнят като мен – все тьй прекрасна…

 

 

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??