vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
20.05.2019 г., 15:56 ч.

След мъдростта 

  Поезия
1567 22 11

Кобалтовата лудост ме превзема -

 

лъч черен в светлини нормални.

 

Неизживяното е моята поема.

 

Живяното е мярка за баналност.

 

Руша се като ретина на залез

 

в окото на замръкващото утре.

 

Отхвърлен, пътят ми напомня разрез

 

под скалпела на демиурга.

 

Студено ми е - толкова студено...

 

Треперя в зъбите на сива пепел.

 

Сънувам непристъпното рождение -

 

мистичен огън в плен на ветровете.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятна образност!...
  • И тук се усеща висотата на твоята поезия, но не бих могла да коментирам, защото чувствам, че има много какво да се каже, а на мен не ми достига мъдрост! Поздрав, Младене!
  • Със Стойчо!
  • Много ми хареса, Младене! Поздравления и в Любими!
  • Създай в сърцето си дъга!
    Приемай бурите като градини,
    макар че, черен е лъчът сега
    и луднали са небесата сини...
    Не се руши създадено от слънце!
    Студът е другата ръка на демиурга!
    А лудостта на твоето сърце
    поете, е болката!... За драматурга -
    помолих се!... Та мъдростта му да не го побърка

    Безспорно пишеш предизвикателно, Младене и приеми поздрави за творбата!
  • След мъдроста идва вечността!
  • Кобалтовите взривни устройства са такива които могат да унищожат многократно цивилизацията!
    Дано не съм лош пример,но твоите опасения са твърде реални в този луднал свят!
    Предупреждението е и морално опасение!
    С това стихотворение постигаш максимално въздействие върху читателя!
    По-добре опасението да е знак за спасение, отколкото реалност, защото тогава няма да има живот,а камо ли опасения!
    Приеми моите сърдечни поздрави, Младен!
    Любовта към живота, ще спаси света!
    Другото е, гибелта, която ще бъде пепелта на цивилизацията!
  • "След мъдростта"Поздравления за стиха ти , Младене!
  • Мъдрите прозрения за смисъла на човешкото битие!
  • Мисана, притежаваш гениален метафоричен език!
    Бог си на метафорите, защото много добре боравиш с тяхната двусмисленост.
    И неслучайно си сравнил своето "безумие" с кобалт, тъй като той е рядък метал. И поради това твоята лудост е гениална, защото е уникална и специфична!
    А откъде идва този негативизъм? „ Живяното е мярка за баналност”… Животът ти не е безинтересен и незначителен, и ниши за песимизъм в него не трябва да има.
    „Отхвърлен, пътят ми напомня разрез
    под скалпела на демиурга...” Разрез, но направен от ръката на твореца.
    В заключение ще кажа:
    Изживяното е твоята поема.
    А неизживяното е мярка за баналност.
  • Ехее...отнесе ме - с космично звучене и състояние на очакване...Какво очакваш, Младене?! - има ли нещо, което да те изуми?
Предложения
: ??:??