Кобалтовата лудост ме превзема -
лъч черен в светлини нормални.
Неизживяното е моята поема.
Живяното е мярка за баналност.
Руша се като ретина на залез
в окото на замръкващото утре.
Отхвърлен, пътят ми напомня разрез
под скалпела на демиурга.
Студено ми е - толкова студено...
Треперя в зъбите на сива пепел.
Сънувам непристъпното рождение -
мистичен огън в плен на ветровете.
© Младен Мисана All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
