След мъдростта

Poetry

1.8K 23 11

Кобалтовата лудост ме превзема -

лъч черен в светлини нормални.

Неизживяното е моята поема.

Живяното е мярка за баналност.

Руша се като ретина на залез

в окото на замръкващото утре.

Отхвърлен, пътят ми напомня разрез

под скалпела на демиурга.

Студено ми е - толкова студено...

Треперя в зъбите на сива пепел.

Сънувам непристъпното рождение -

мистичен огън в плен на ветровете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anabel7 (Албена Димитрова)

Невероятна образност!...

2019-05-31T01:32:12+03:00
rumbic (Руми)

И тук се усеща висотата на твоята поезия, но не бих могла да коментирам, защото чувствам, че има много какво да се каже, а на мен не ми достига мъдрост! Поздрав, Младене!

2019-05-21T10:42:53+03:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Със Стойчо!

2019-05-21T07:51:43+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Много ми хареса, Младене! Поздравления и в Любими!

2019-05-20T23:18:07+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Създай в сърцето си дъга!
Приемай бурите като градини,
макар че, черен е лъчът сега
и луднали са небесата сини...
Не се руши създадено от слънце!
Студът е другата ръка на демиурга!
А лудостта на твоето сърце
поете, е болката!... За драматурга -
помолих се!... Та мъдростта му да не го побърка 

Безспорно пишеш предизвикателно, Младене и приеми поздрави за творбата!

2019-05-20T22:36:33+03:00