12.01.2009 г., 9:02

След отрезвителното...

1K 0 38

     След отрезвителното...



Разчлениха ме... Само със думи...
А бях тиха...
В свойто безумие...

Боже, кога ще се случи,
от  "нищото"
стих да получа?...

Отрезвиха ме!... Повече даже!...
Съвест моя -
как ли ще знаеш?...

Че не струваш и дупка във цента?...
Съществувай си...

В измерения... В "документи"...
Но не забравяй  - Извън регламента си!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много свежо и яко! Жалко, че не мога да ти пиша 6...

    Че не струваш и дупка във цента?...
    Съществувай си...

    Ето това е най-якото. Този, за когото е предназначено, наистина си го заслужава! :Р
  • Скоро не те бях чел,за което съжалявам.Страхотно е!
  • Пишеш страхотно и често замисляш! Поздравявам те!
  • Леле колко време ме е нямало...поздрав и от мен- извини ме за огромното ми закъснение, мила. От разстояние на времето и с погледа на критик-махмурлия на който му е крив света и се чуди на кого да си го изкара мога само да кажа, че няма да е на теб по очевидни причини (също нерегламентирани ) ставаш все по-добра и замисляща.
  • да е живо и здраво името ти...бъди щастлива!
    прекрасна си, мила Таня.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...