13.02.2009 г., 6:47

... След петата планина

897 0 9
                               "Приятелите ми ме нарекоха страхливец,
                                                             а враговете ми - предател..."

                                                             Паулу Коелю, "Петата планина"

Остана още малко.
Пътят скоро ще свърши.
И ще дойде безпътица. От бремето,
което досега си носил.

Няколко преки, които да те объркат,
и две планини, които да изкачиш, останаха само...
Първата, за да се видиш от високо,
а втората? - тя е обратния път надолу.

Успееш ли да изкачиш първата,
значи си надмогнал себе си.
И не се обръщай назад,
защото ще има много подвеждащи поводи
да се откажеш... от себе си.

А ти не си самовлюбен глупак.
Можеш повече.
Искаш... да погледнеш себе си
откъм другата плоскост.

И ще успееш. Когато разбереш,
че е трудно понякога да простиш,
дори само на себе си, и собственото си
усещане за вина.

Виното е за приятелите. Които не се съмняват
във факта, че не си страхливец.
А те са само един - двама. Истинските.
Другите, потупвайки те приятелски по рамото,

те бутват, без да искат, от най-високото
място в планината.
А под тебе е дълбока бездна.
И само ако можеш да летиш, само...

Ще стигнеш до другата планина...
За да тръгнеш по пътя.
Към себе си,
обратно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...