9.06.2010 г., 23:16

След пира (епилог)

2K 0 15

Пиршеството на чувствата свърши.

Нищо, че пак се пресягаме лакомо

към блюда от съблазни, а на хляба прекършен

трохите неволно пробутваме някому...

 

Пресушаваме жадно питиета от страсти

и сритваме мислите като кучета -

своя кокал да ръфат безшумно под масата,

от която имаме още какво да получим.

 

Пак задавя ни твърдият залък

на горчивата болка във гърлото;

и пред някого ставаме толкова малки,

че душите си сгъваме като кърпички.

 

Но покорството връща ръцете ни

към трапезата с пъстри излишества...

А прахът от обиди отдавна изметен е

и затиснат от думи изстинали...

 

септември   1985 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благадаря, Никол, Мария, Магдалена, Петя,Майсторе! Днес е много по-трудно от тогава...
  • Който го може го е могъл и преди четвърт век! да вълнува с поезията си.
    Опустушително пиршество на чувствата! Смразяващ финал!
    Поздрав!
  • Много силен стих!!!
    Браво!
  • грабнаха ме думите ти...
    истинска поезия.
  • "...и пред някого ставаме толкова малки,
    че душите си сгъваме като кърпички."!!!
    Силна поезия, въздействаща и размисляща!Благодаря за приятното запознанство! Ще те чета!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...