След пира (епилог)
Пиршеството на чувствата свърши.
Нищо, че пак се пресягаме лакомо
към блюда от съблазни, а на хляба прекършен
трохите неволно пробутваме някому...
Пресушаваме жадно питиета от страсти
и сритваме мислите като кучета -
своя кокал да ръфат безшумно под масата,
от която имаме още какво да получим.
Пак задавя ни твърдият залък
на горчивата болка във гърлото;
и пред някого ставаме толкова малки,
че душите си сгъваме като кърпички.
Но покорството връща ръцете ни
към трапезата с пъстри излишества...
А прахът от обиди отдавна изметен е
и затиснат от думи изстинали...
септември 1985 година
© Валентина Ангелова All rights reserved.
да вълнува с поезията си.
