20.02.2008 г., 13:47

След почти година

819 0 4

Не те бях виждала почти година,

а сърцето както преди се разтуптя.

Толкова дълго време мина,

а ти пак за миг преобърна света.

 

 

Усмихвам се при спомена за смях,

заглушаващ неловката тишина...

Но как ли никога не разбрах,

че не беше мой, че не си и сега?!

 

 

Плача при спомена за очи,

опитващи да пробият стена от горделивост

и пресушаващи сърцето сълзи...

Защо ли бяхме така неотстъпчиви?!

 

 

Обичам те както преди,

както преди почти година,

но както Ти Мен замени,

така и аз те замених. Прости ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!!!
  • Ей, Тоше, какъв си ми миличък... Ама не се натъжавай - нали знаеш, че всеки си има една незабравена любов. Аз съм си много весела даже, особено като видя твой коментар
    Много, ама адски много целувки от Пазарджик
  • пете стихът ти пак е тъжен!!това натъжава и мен!но се радвам че си го заменила стихът е много добър и недей да тъжиш!!!
    пращам ти много целувки!знаи че винаги ще имаш едно приятелче в бургас на което можеш да разчиташ!!
  • жалко...всеки е минал през това,и ще разбере чувствата ти...
    но мисля си,че любовта не може да бъде заменена,хората също...за това точно, мъката по безвъзвратно изгубеното е безгранична.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...