peteto_1001 (Петето) peteto_1001 (Петето)
2 126
Feb 20, 2008, 1:47 PM

След почти година

  Poetry » Love
818 0 4

Не те бях виждала почти година,

а сърцето както преди се разтуптя.

Толкова дълго време мина,

а ти пак за миг преобърна света.

 

 

Усмихвам се при спомена за смях,

заглушаващ неловката тишина...

Но как ли никога не разбрах,

че не беше мой, че не си и сега?!

 

 

Плача при спомена за очи,

опитващи да пробият стена от горделивост

и пресушаващи сърцето сълзи...

Защо ли бяхме така неотстъпчиви?!

 

 

Обичам те както преди,

както преди почти година,

но както Ти Мен замени,

така и аз те замених. Прости ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ustremena_ptica (Диа-непокорна)
    ustremena_ptica (Диа-непокорна)
    Много ми хареса!!!
  • peteto_1001 (Петето)
    peteto_1001 (Петето)
    Ей, Тоше, какъв си ми миличък... Ама не се натъжавай - нали знаеш, че всеки си има една незабравена любов. Аз съм си много весела даже, особено като видя твой коментар
    Много, ама адски много целувки от Пазарджик
  • GLAVATA (Тодор)
    GLAVATA (Тодор)
    пете стихът ти пак е тъжен!!това натъжава и мен!но се радвам че си го заменила стихът е много добър и недей да тъжиш!!!
    пращам ти много целувки!знаи че винаги ще имаш едно приятелче в бургас на което можеш да разчиташ!!
  • vanila_n (Виолета)
    vanila_n (Виолета)
    жалко...всеки е минал през това,и ще разбере чувствата ти...
    но мисля си,че любовта не може да бъде заменена,хората също...за това точно, мъката по безвъзвратно изгубеното е безгранична.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0