След полунощ...
Връщам се у дома,
но празно е до болка тук.
Самотно е като тяло без душа
и нищо не се чува, нито звук.
Тишината мълчи както никога досега.
Мрачно е, не искам да оставам.
Не бях усетила колко съм сама,
а сега съм готова да се предавам.
Скитнико самотен,
днес у дома те каня.
Аз в него и без друго съм бездомна,
поне нека двамата с тебе да останем...
Нека разделим това късче хляб,
така самотата няма да усетим.
Нека се наслаждаваме от прозореца на онзи свят,
където в мечтите си само можем да докоснем...
Скитнико, приеми ме тук, сега.
Всичко мое нека бъде общо.
Аз, знай, тебе те приемам,
и нека живота си отначало да започна.
След полунощ двама скитника ще сме със теб...
След полунощ ме потърси и ще ме намериш...
След полунощ аз ще съм друга...
но празно е до болка тук.
Самотно е като тяло без душа
и нищо не се чува, нито звук.
Тишината мълчи както никога досега.
Мрачно е, не искам да оставам.
Не бях усетила колко съм сама,
а сега съм готова да се предавам.
Скитнико самотен,
днес у дома те каня.
Аз в него и без друго съм бездомна,
поне нека двамата с тебе да останем...
Нека разделим това късче хляб,
така самотата няма да усетим.
Нека се наслаждаваме от прозореца на онзи свят,
където в мечтите си само можем да докоснем...
Скитнико, приеми ме тук, сега.
Всичко мое нека бъде общо.
Аз, знай, тебе те приемам,
и нека живота си отначало да започна.
След полунощ двама скитника ще сме със теб...
След полунощ ме потърси и ще ме намериш...
След полунощ аз ще съм друга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
