Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
18.02.2011 г., 16:31 ч.

След празника 

  Поезия » Любовна
837 0 10

След този ден не можех да остана...

Пред себе си не исках да призная

как стъпките ми - две следи от рани,

отчаяно се бореха със края.

 

На масата приседна, неразбиращ.

Очите ти, погълнали морето,

се втурнаха след пресните ми дири...

 

А аз поех нататък, там, където

с години не успях да те забравя...

 

Не помня даже как останах жива.

Изгарях в лед и мръзнех във жарава,

във всеки морски залез те откривах...

 

Потапях се в събудения ден,

във спомена за кръчмичката прашна...

 

И стана чудо - днес седиш пред мен

с бутилката и двете празни чаши.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих!
  • Аз много харесвам поезията ти, Бианка! Чета те от много време. Тук намирам още един разкошен стих! Благодаря ти!
  • Много хубав стих!
  • Сякаш знаеш, че точно в този момент имам нужда от твоя стих!
    Прегръщам те!!!
  • Изстрадано и... овъзмездено!
    Поздравления, Бианка!
  • Силното желание провокира сбъднатост!
    Силен стих, красив!
  • ...не може да не те обича човек, да не обича думите ти, Бианче. Връщам се често и аз към онази кръчмичка в Пловдив, където след премиерата на последната ми книга обменихме мисли, чувства и енергии от други светове. Благодаря ти за тогавашната топлота и днешната, момиче. Поздрави за невероятния стих! Барона
  • харесах и аз
  • Харесах, Бианка!
Предложения
: ??:??