След празника
След този ден не можех да остана...
Пред себе си не исках да призная
как стъпките ми - две следи от рани,
отчаяно се бореха със края.
На масата приседна, неразбиращ.
Очите ти, погълнали морето,
се втурнаха след пресните ми дири...
А аз поех нататък, там, където
с години не успях да те забравя...
Не помня даже как останах жива.
Изгарях в лед и мръзнех във жарава,
във всеки морски залез те откривах...
Потапях се в събудения ден,
във спомена за кръчмичката прашна...
И стана чудо - днес седиш пред мен
с бутилката и двете празни чаши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
