Feb 18, 2011, 4:31 PM

След празника

  Poetry » Love
1.1K 0 9

След този ден не можех да остана...

Пред себе си не исках да призная

как стъпките ми - две следи от рани,

отчаяно се бореха със края.

 

На масата приседна, неразбиращ.

Очите ти, погълнали морето,

се втурнаха след пресните ми дири...

 

А аз поех нататък, там, където

с години не успях да те забравя...

 

Не помня даже как останах жива.

Изгарях в лед и мръзнех във жарава,

във всеки морски залез те откривах...

 

Потапях се в събудения ден,

във спомена за кръчмичката прашна...

 

И стана чудо - днес седиш пред мен

с бутилката и двете празни чаши.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...