7.02.2024 г., 11:09  

След смъртта

572 0 2

Не знаем след смъртта къде отиваме

и ще ни има ли на Онзи свят далечен? 

Дали като тела ще съществуваме

или ще бъдем дух безплътен, вечен?

 

Дали ще ни вълнуват земни 'ежби, 

борби на его и съревнования, 

или двама ще се реем безметежни

забравили за всякакви страдания?

 

Едно със сигурност усещам в мене... 

Ще те търся там в стремеж да те намеря,

в едничка част от хиляди вселени,

да те открия и с тебе да се слея! 

 

То вижда се..Завършен съм и има ме.

Ще дойде ли покоят в мен? Да...зная. 

Към Бога светъл да вървим избираме

и станем неразделни във безкрая. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми харесва.Стих много мелодичен,идейно издържан и с хубаво заключение.Браво Роси,!😉
  • Много ми хареса!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...