7.02.2024 г., 11:09  

След смъртта

567 0 2

Не знаем след смъртта къде отиваме

и ще ни има ли на Онзи свят далечен? 

Дали като тела ще съществуваме

или ще бъдем дух безплътен, вечен?

 

Дали ще ни вълнуват земни 'ежби, 

борби на его и съревнования, 

или двама ще се реем безметежни

забравили за всякакви страдания?

 

Едно със сигурност усещам в мене... 

Ще те търся там в стремеж да те намеря,

в едничка част от хиляди вселени,

да те открия и с тебе да се слея! 

 

То вижда се..Завършен съм и има ме.

Ще дойде ли покоят в мен? Да...зная. 

Към Бога светъл да вървим избираме

и станем неразделни във безкрая. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми харесва.Стих много мелодичен,идейно издържан и с хубаво заключение.Браво Роси,!😉
  • Много ми хареса!
    Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...