Feb 7, 2024, 11:09 AM  

След смъртта

559 0 2

Не знаем след смъртта къде отиваме

и ще ни има ли на Онзи свят далечен? 

Дали като тела ще съществуваме

или ще бъдем дух безплътен, вечен?

 

Дали ще ни вълнуват земни 'ежби, 

борби на его и съревнования, 

или двама ще се реем безметежни

забравили за всякакви страдания?

 

Едно със сигурност усещам в мене... 

Ще те търся там в стремеж да те намеря,

в едничка част от хиляди вселени,

да те открия и с тебе да се слея! 

 

То вижда се..Завършен съм и има ме.

Ще дойде ли покоят в мен? Да...зная. 

Към Бога светъл да вървим избираме

и станем неразделни във безкрая. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми харесва.Стих много мелодичен,идейно издържан и с хубаво заключение.Браво Роси,!😉
  • Много ми хареса!
    Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...